Естир (Златка Петкова) Естир (Златка Петкова)
27
28 feb 2007, 9:35

Накъде?

  Poesía
1.2K 0 17

Накъде?                            “За всичко имам сила, чрез Онзи Който ме

                                                                   подкрепя”    Филипяни 4:13

 



В душата ми тихо разплака се жица,

натежала от болка на отлитаща птица.

Неулучен, страхът креташе  бавно,

ежедневен хомот крачеше  славно.

 

В този ад на нямо беззвучие,

камъни остри върху ми се срутиха.

Недоспали със мъка от нечии грешки,

срещу мене крещяха - врани зловещи.

 

Накъде? - гръмко  се пита душата.

Да плача, да съдя, да търся отплата,

или  тихо да падна - смирено

за сила от Бог, на колене?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0