20 sept 2008, 20:01

Намерена

1.1K 0 0
 

 НАМЕРЕНА

 

 

Когато ми омръзна да се търся,

намерих се във твоите очи.

Не мога аз от теб да се отърся,

от утринните ни лъчи,

в които вечно се намирахме и търсехме -

единствени свидетели на любовта.

Животът ни разделя и разтърсва

и ни обричаше на самота.

Но несъгласни стискахме по-силно

ний пръстите слепени с любовта.

Една надежда помнехме, че има

и в нея вярвам и сега.

За помощ идваше неволята,

сред ситната мъгла,

от хорски грохот и разбити думи:

послание бе само любовта.

Обръщам се и викам в гъстата мъгла.

Словата зли са непонятни.

За мен остана само любовта,

спасение сред дни превратни.

И стискам днес в дълбоката си зима

най-топлата и милата ръка,

с очи наричаш ме любима

и в нас живее и възкръсва  любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...