НАМЕРЕНА
Когато ми омръзна да се търся,
намерих се във твоите очи.
Не мога аз от теб да се отърся,
от утринните ни лъчи,
в които вечно се намирахме и търсехме -
единствени свидетели на любовта.
Животът ни разделя и разтърсва
и ни обричаше на самота.
Но несъгласни стискахме по-силно
ний пръстите слепени с любовта.
Една надежда помнехме, че има
и в нея вярвам и сега.
За помощ идваше неволята,
сред ситната мъгла,
от хорски грохот и разбити думи:
послание бе само любовта.
Обръщам се и викам в гъстата мъгла.
Словата зли са непонятни.
За мен остана само любовта,
спасение сред дни превратни.
И стискам днес в дълбоката си зима
най-топлата и милата ръка,
с очи наричаш ме любима
и в нас живее и възкръсва любовта.
© Мария Чомакова Всички права запазени