Sep 20, 2008, 8:01 PM

Намерена

  Poetry » Love
1.2K 0 0
 

 НАМЕРЕНА

 

 

Когато ми омръзна да се търся,

намерих се във твоите очи.

Не мога аз от теб да се отърся,

от утринните ни лъчи,

в които вечно се намирахме и търсехме -

единствени свидетели на любовта.

Животът ни разделя и разтърсва

и ни обричаше на самота.

Но несъгласни стискахме по-силно

ний пръстите слепени с любовта.

Една надежда помнехме, че има

и в нея вярвам и сега.

За помощ идваше неволята,

сред ситната мъгла,

от хорски грохот и разбити думи:

послание бе само любовта.

Обръщам се и викам в гъстата мъгла.

Словата зли са непонятни.

За мен остана само любовта,

спасение сред дни превратни.

И стискам днес в дълбоката си зима

най-топлата и милата ръка,

с очи наричаш ме любима

и в нас живее и възкръсва  любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...