Sep 20, 2008, 8:01 PM

Намерена

  Poetry » Love
1.1K 0 0
 

 НАМЕРЕНА

 

 

Когато ми омръзна да се търся,

намерих се във твоите очи.

Не мога аз от теб да се отърся,

от утринните ни лъчи,

в които вечно се намирахме и търсехме -

единствени свидетели на любовта.

Животът ни разделя и разтърсва

и ни обричаше на самота.

Но несъгласни стискахме по-силно

ний пръстите слепени с любовта.

Една надежда помнехме, че има

и в нея вярвам и сега.

За помощ идваше неволята,

сред ситната мъгла,

от хорски грохот и разбити думи:

послание бе само любовта.

Обръщам се и викам в гъстата мъгла.

Словата зли са непонятни.

За мен остана само любовта,

спасение сред дни превратни.

И стискам днес в дълбоката си зима

най-топлата и милата ръка,

с очи наричаш ме любима

и в нас живее и възкръсва  любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....