2 ago 2025, 10:37

Наметало

  Poesía
212 1 1
В наметалото на това тленно тяло измина безброй пътеки живот с аскетите в знойна пустиня и с рицари в кръстоносен ход.   Посрещна много превратности, видя как нощта се превръща в ден приседнал в храма се взираше и търсеше истини... в образ пленен.   Имаше идоли и свещенни слова, носи се в облаци с изнурена душа, изтърпя болести на смъртни легла, беше и крал и просяк в прахта.   Събираше с шепи от воля и плам цветност от чувства разгърнали жар, бе огън и вятър в бурно море, бе тяло с живот, бе просто човек.   Още идваш с това наметало до тук в кръговрата на време и карма напук. Облечен в светлинните кодове на страстта като същност единствена, с божествена честота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...