Наметало
В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности,
видя как нощта се превръща в ден
приседнал в храма се взираше
и търсеше истини... в образ пленен.
Имаше идоли и свещенни слова,
носи се в облаци с изнурена душа,
изтърпя болести на смъртни легла,
беше и крал и просяк в прахта.
Събираше с шепи от воля и плам
цветност от чувства разгърнали жар,
бе огън и вятър в бурно море,
бе тяло с живот, бе просто човек.
Още идваш с това наметало до тук
в кръговрата на време и карма напук.
Облечен в светлинните кодове на страстта
като същност единствена, с божествена честота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
