Наметало

В наметалото на това тленно тяло измина безброй пътеки живот с аскетите в знойна пустиня и с рицари в кръстоносен ход.   Посрещна много превратности, видя как нощта се превръща в ден приседнал в храма се взираше и търсеше истини... в образ пленен.   Имаше идоли и свещенни слова, носи се в облаци с изнурена душа, изтърпя болести на смъртни легла, беше и крал и просяк в прахта.   Събираше с шепи от воля и плам цветност от чувства разгърнали жар, бе огън и вятър в бурно море, бе тяло с живот, бе просто човек.   Още идваш с това наметало до тук в кръговрата на време и карма напук. Облечен в светлинните кодове на страстта като същност единствена, с божествена честота.