Всичко сякаш върви си по старому.

Сезонно заваля първия сняг.

Мъгливите сутрини по декемрийски

и тягостно, ни напомниха…

че животът като миг отлетя.

Попрегърбени, грижите ни намигнаха скришно.

Овдовели от мечти сме отдавна в гръдта.

Сякаш бе вчера когато вдишвахме дните си

с поглед напред и гонещи химери с крила.

Нищо не казвай! Хвани ми ръката!

Заревото изтлява на всеки завой.

Милост не молим... такава била ни съдбата...

за малко радост  сме тук… и после отбой.