Намигване
Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя.
Попрегърбени, грижите ни намигнаха скришно.
Овдовели от мечти сме отдавна в гръдта.
Сякаш бе вчера когато вдишвахме дните си
с поглед напред и гонещи химери с крила.
Нищо не казвай! Хвани ми ръката!
Заревото изтлява на всеки завой.
Милост не молим... такава била ни съдбата...
за малко радост сме тук… и после отбой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
