Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя.
Попрегърбени, грижите ни намигнаха скришно.
Овдовели от мечти сме отдавна в гръдта.
Сякаш бе вчера когато вдишвахме дните си
с поглед напред и гонещи химери с крила.
Нищо не казвай! Хвани ми ръката!
Заревото изтлява на всеки завой.
Милост не молим... такава била ни съдбата... ...