16 jul 2008, 16:21

Намиране

  Poesía » Otra
1.2K 0 32
Вдъхновено от ОтраZен Будизъм, Tomad



Разминах се със
дългите дистанции,
кривящи огледалните
ми образи.
Накъсах си
последните квитанции
от такси за душа...
такава - моя си.

Очите си изгладих.
До подхлъзване.
Измих ги,
а си спомнят парцаливото.
Почистих ги със
цветното разсъмване
и някак си привикнаха
с красивото.

Отърсих се от
празни обещания.
Изчистих всички
малки отпечатъци
от двойни и фалшиви
очертания.
Огледах се...
най-истинска в душата си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... толкова ми стана загладено в сърчицето...
    Не заслужавам признание от сорта! Това е повече от всичко, което някога би могло да бъде.
    ...
    Ели! Възмутен съм, че в този момент мога да те прегърна само виртуално.
    ...
  • Огледах се...
    най-истинска в душата си.

    !!!Голяма поетеса!!!
  • Браво, Ели!
  • Благодаря на всички!
    Вит, аз също. Харесвам много поезията на Тома!
  • Това е един от стиховете на Тома, който лично аз много харесвам (не само него, разбира се) ...

    Смело и много успешно - според мен!
    От известно време те чета с невероятно удоволствие
    Браво, Ели! Наистина ме изкефи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...