16.07.2008 г., 16:21

Намиране

1.2K 0 32
Вдъхновено от ОтраZен Будизъм, Tomad



Разминах се със
дългите дистанции,
кривящи огледалните
ми образи.
Накъсах си
последните квитанции
от такси за душа...
такава - моя си.

Очите си изгладих.
До подхлъзване.
Измих ги,
а си спомнят парцаливото.
Почистих ги със
цветното разсъмване
и някак си привикнаха
с красивото.

Отърсих се от
празни обещания.
Изчистих всички
малки отпечатъци
от двойни и фалшиви
очертания.
Огледах се...
най-истинска в душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... толкова ми стана загладено в сърчицето...
    Не заслужавам признание от сорта! Това е повече от всичко, което някога би могло да бъде.
    ...
    Ели! Възмутен съм, че в този момент мога да те прегърна само виртуално.
    ...
  • Огледах се...
    най-истинска в душата си.

    !!!Голяма поетеса!!!
  • Браво, Ели!
  • Благодаря на всички!
    Вит, аз също. Харесвам много поезията на Тома!
  • Това е един от стиховете на Тома, който лично аз много харесвам (не само него, разбира се) ...

    Смело и много успешно - според мен!
    От известно време те чета с невероятно удоволствие
    Браво, Ели! Наистина ме изкефи!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...