21 ene 2024, 18:54

Напев

  Poesía
873 3 4

Нощният вятър песен поде

сред лунни, бледи чертози...

с молитвен напев в съня ми дойде

и разхвърли в нозете ми рози.

 

До мен достигна чудна мълва...

как някой мисли ме нощем.

Как бленува ме мен и с тъга

мечтите изпраща си още.

 

Във съня ми докосва ме цяла

и разсипва копнежи по мен.

Сред звездите, звезда заблестяла

събира в устни обич за мен.

 

И ме носи с вихърът-шепот

под теменужно нощно небе.

Намери ме любов, аз съм трепет,

звезден прах от дъх сътворен.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....