Нощният вятър песен поде
сред лунни, бледи чертози...
с молитвен напев в съня ми дойде
и разхвърли в нозете ми рози.
До мен достигна чудна мълва...
как някой мисли ме нощем.
Как бленува ме мен и с тъга
мечтите изпраща си още.
Във съня ми докосва ме цяла
и разсипва копнежи по мен.
Сред звездите, звезда заблестяла
събира в устни обич за мен.
И ме носи с вихърът-шепот
под теменужно нощно небе.
Намери ме любов, аз съм трепет,
звезден прах от дъх сътворен.
© Валя Сотирова Все права защищены