19 abr 2024, 21:52

Написах...

  Poesía
444 4 4

Написах думите по вятъра,

а той като прашец ги разпиля,

рисувах с облаци слова,

дъждът отми ги, отнесе ги

на Хадес в подземната река...

 

По птиците изпях ти песен,

те на мига се разлетяха,

остана ехото безсилно и

безгласно да кънти

в осиротялата от скръб душа...

 

Сега съм само спомен,

удавен в собствените си мечти.

Надеждата стопи се в залеза,

а утрото дали нощта ще прероди

в нов ден след всичките угаснали звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...