Написах...
Написах думите по вятъра,
а той като прашец ги разпиля,
рисувах с облаци слова,
дъждът отми ги, отнесе ги
на Хадес в подземната река...
По птиците изпях ти песен,
те на мига се разлетяха,
остана ехото безсилно и
безгласно да кънти
в осиротялата от скръб душа...
Сега съм само спомен,
удавен в собствените си мечти.
Надеждата стопи се в залеза,
а утрото дали нощта ще прероди
в нов ден след всичките угаснали звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
