Написах думите по вятъра,
а той като прашец ги разпиля,
рисувах с облаци слова,
дъждът отми ги, отнесе ги
на Хадес в подземната река...
По птиците изпях ти песен,
те на мига се разлетяха,
остана ехото безсилно и
безгласно да кънти
в осиротялата от скръб душа...
Сега съм само спомен,
удавен в собствените си мечти.
Надеждата стопи се в залеза,
а утрото дали нощта ще прероди
в нов ден след всичките угаснали звезди...
© П Антонова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
