6 nov 2010, 9:59

Написах отзив на един поет

1.2K 0 10
Написах отзив на един поет:

“Изваял си един красив букет!

Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен,
в последния куплет,
на предпоследния му ред, накрая,
да има една мааалка запетая!”

Поетът бе направо изумен:

- Дошъл си да ме критикуваш? Мен!
И не усещаш, че изглеждаш смешен!
Разбирам - ако беше сам безгрешен!

Обаче, щом ще се заяждаш с мен,
и аз към теб ще бъда откровен:
като поет си жалък и нищожен,
а пък като характер – невъзможен!....

Кажи какво е цезура? Не знаеш!
Като не знаеш, трябва да си траеш...!

Така бездарието ми,
(и мене целия), описа,
че разумът ми просто се стъписа!

Заръкопляскаха му:

- Браво, браво!
Чудесно му го каза!
Имаш право!
За сламката в очите ще обижда,
а пък гредата в своето не вижда!

Сразен,
във ъгъла на сайта се покрих,
и вече думичка не промълвих.
Дори едва не се самоубих!

Заслужих си го!
Жалък съм и смешен -
да се обаждам, без да съм безгрешен!

Сега,
дори понякога да се преструвам,
за нищо никого не критикувам.

“Усмивчици! Привет! Гласувам с 5!”

И всичко е по мàсло и по мед!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...