Написах отзив на един поет
“Изваял си един красив букет!
Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен,
в последния куплет,
на предпоследния му ред, накрая,
да има една мааалка запетая!”
Поетът бе направо изумен:
- Дошъл си да ме критикуваш? Мен!
И не усещаш, че изглеждаш смешен!
Разбирам - ако беше сам безгрешен!
Обаче, щом ще се заяждаш с мен,
и аз към теб ще бъда откровен:
като поет си жалък и нищожен,
а пък като характер – невъзможен!....
Кажи какво е цезура? Не знаеш!
Като не знаеш, трябва да си траеш...!
Така бездарието ми,
(и мене целия), описа,
че разумът ми просто се стъписа!
Заръкопляскаха му:
- Браво, браво!
Чудесно му го каза!
Имаш право!
За сламката в очите ще обижда,
а пък гредата в своето не вижда!
Сразен,
във ъгъла на сайта се покрих,
и вече думичка не промълвих.
Дори едва не се самоубих!
Заслужих си го!
Жалък съм и смешен -
да се обаждам, без да съм безгрешен!
Сега,
дори понякога да се преструвам,
за нищо никого не критикувам.
“Усмивчици! Привет! Гласувам с 5!”
И всичко е по мàсло и по мед!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
!!!