Nov 6, 2010, 9:59 AM

Написах отзив на един поет

1.2K 0 10
Написах отзив на един поет:

“Изваял си един красив букет!

Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен,
в последния куплет,
на предпоследния му ред, накрая,
да има една мааалка запетая!”

Поетът бе направо изумен:

- Дошъл си да ме критикуваш? Мен!
И не усещаш, че изглеждаш смешен!
Разбирам - ако беше сам безгрешен!

Обаче, щом ще се заяждаш с мен,
и аз към теб ще бъда откровен:
като поет си жалък и нищожен,
а пък като характер – невъзможен!....

Кажи какво е цезура? Не знаеш!
Като не знаеш, трябва да си траеш...!

Така бездарието ми,
(и мене целия), описа,
че разумът ми просто се стъписа!

Заръкопляскаха му:

- Браво, браво!
Чудесно му го каза!
Имаш право!
За сламката в очите ще обижда,
а пък гредата в своето не вижда!

Сразен,
във ъгъла на сайта се покрих,
и вече думичка не промълвих.
Дори едва не се самоубих!

Заслужих си го!
Жалък съм и смешен -
да се обаждам, без да съм безгрешен!

Сега,
дори понякога да се преструвам,
за нищо никого не критикувам.

“Усмивчици! Привет! Гласувам с 5!”

И всичко е по мàсло и по мед!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...