13 feb 2006, 21:35

НАПРЕД ВЪРВЯ

  Poesía
1.2K 0 8

Tъпча трънливия път на живота,
търсейки своето място в света,
понесла на рамо торбата с мечтите
и тежкия кръст на гърба.
Преследвайки своето щастие,
макар и да падам в калта,
пo-силна след туй продължавам
отново напред да вървя.
И знаейки,че в краткия живот
не ще живея със орлите,
в устрема си не забавям ход
по пътя в сбъдването на мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • То и аз съм пристрастена към тяхРдвам се,че ти е харесал стихът ми!
  • много ми хареса! поздрави за хубавия стих , по принцип съм пристрастена към римите
  • Благодаря много на всички ви!Постарах се да оправя грешките,които споменахте
  • Браво,Валя,много ми харесва!Една малка забележка само - "трънливия" и
    "тежкия" - с кратък член; и запетая преди деепричастието"търсейки".
    Замисълът е прекрасен! 6
  • Тук идеята ти е прекрасна.Поздравявам те!Мисля,че би могла да поработиш при 7и8 ред.Успех!Казвам го,защото знам,че държиш на критиката и добронамерените съвети!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...