13.02.2006 г., 21:35

НАПРЕД ВЪРВЯ

1.2K 0 8

Tъпча трънливия път на живота,
търсейки своето място в света,
понесла на рамо торбата с мечтите
и тежкия кръст на гърба.
Преследвайки своето щастие,
макар и да падам в калта,
пo-силна след туй продължавам
отново напред да вървя.
И знаейки,че в краткия живот
не ще живея със орлите,
в устрема си не забавям ход
по пътя в сбъдването на мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То и аз съм пристрастена към тяхРдвам се,че ти е харесал стихът ми!
  • много ми хареса! поздрави за хубавия стих , по принцип съм пристрастена към римите
  • Благодаря много на всички ви!Постарах се да оправя грешките,които споменахте
  • Браво,Валя,много ми харесва!Една малка забележка само - "трънливия" и
    "тежкия" - с кратък член; и запетая преди деепричастието"търсейки".
    Замисълът е прекрасен! 6
  • Тук идеята ти е прекрасна.Поздравявам те!Мисля,че би могла да поработиш при 7и8 ред.Успех!Казвам го,защото знам,че държиш на критиката и добронамерените съвети!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...