Tъпча трънливия път на живота,
търсейки своето място в света,
понесла на рамо торбата с мечтите
и тежкия кръст на гърба.
Преследвайки своето щастие,
макар и да падам в калта,
пo-силна след туй продължавам
отново напред да вървя.
И знаейки,че в краткия живот
не ще живея със орлите,
в устрема си не забавям ход
по пътя в сбъдването на мечтите.
© Валерия Иванова All rights reserved.
6 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
