13 февр. 2006 г., 21:35

НАПРЕД ВЪРВЯ

1.2K 0 8

Tъпча трънливия път на живота,
търсейки своето място в света,
понесла на рамо торбата с мечтите
и тежкия кръст на гърба.
Преследвайки своето щастие,
макар и да падам в калта,
пo-силна след туй продължавам
отново напред да вървя.
И знаейки,че в краткия живот
не ще живея със орлите,
в устрема си не забавям ход
по пътя в сбъдването на мечтите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То и аз съм пристрастена към тяхРдвам се,че ти е харесал стихът ми!
  • много ми хареса! поздрави за хубавия стих , по принцип съм пристрастена към римите
  • Благодаря много на всички ви!Постарах се да оправя грешките,които споменахте
  • Браво,Валя,много ми харесва!Една малка забележка само - "трънливия" и
    "тежкия" - с кратък член; и запетая преди деепричастието"търсейки".
    Замисълът е прекрасен! 6
  • Тук идеята ти е прекрасна.Поздравявам те!Мисля,че би могла да поработиш при 7и8 ред.Успех!Казвам го,защото знам,че държиш на критиката и добронамерените съвети!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...