Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света.
Очите подпухнали от вяра втълпена!?
Сърцето ни моли да си простим.
Защо ли устроени сме сами да си вредим?
За нещата които най-много тъжим.
Мечтаем за слава и за любов...
Но всъщност сме хора...
Нараними и нежни, които във ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse