8 feb 2017, 20:44

Напукани ръце 

  Poesía
263 1 5

Напукани ръце, мисли отнети...

Отчаяни вопли, проклинат деня!

Човекът  създаден е  за слава...

И душата го тегли напред...

Напред към света.

Очите подпухнали от вяра втълпена!?

Сърцето ни моли да си простим.

Защо ли устроени сме сами да си вредим?

За нещата които най-много тъжим.

Мечтаем за слава и за любов...

Но всъщност сме хора...

Нараними и нежни, които във

тъмното подават ръце,

за да помогнат на другите.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??