Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света.
Очите подпухнали от вяра втълпена!?
Сърцето ни моли да си простим.
Защо ли устроени сме сами да си вредим?
За нещата които най-много тъжим.
Мечтаем за слава и за любов...
Но всъщност сме хора...
Нараними и нежни, които във
тъмното подават ръце,
за да помогнат на другите.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
