8 февр. 2017 г., 20:44

Напукани ръце 

  Поэзия
265 1 5

Напукани ръце, мисли отнети...

Отчаяни вопли, проклинат деня!

Човекът  създаден е  за слава...

И душата го тегли напред...

Напред към света.

Очите подпухнали от вяра втълпена!?

Сърцето ни моли да си простим.

Защо ли устроени сме сами да си вредим?

За нещата които най-много тъжим.

Мечтаем за слава и за любов...

Но всъщност сме хора...

Нараними и нежни, които във

тъмното подават ръце,

за да помогнат на другите.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??