27 dic 2007, 15:53

Напълно обезумял...

  Poesía » Otra
790 0 6

                     Последният зов на душата, която търси...

                     Търси без ограничения, без правила...

                     Търси любовта...

                     Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...

                     Класика в жанра на моя живот...

                     Горя в пламъка на любовта, разкъсан от самота.

                     Осъден от съвестта...

                     Ограден от индивидуалността на сложната ми същност.

                     В кръвта ми са преплетени безброй етноси...

                     В душата ми хиляда религии.

                     А в сърцето си изповядвам само истината и любовта.

                     Горя в огъня на страстта и полудявам от любовта.

                     НАПЪЛНО ЗАВЛАДЯН, ОБЕЗУМЯЛ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...