27 dic 2007, 15:53

Напълно обезумял...

  Poesía » Otra
787 0 6

                     Последният зов на душата, която търси...

                     Търси без ограничения, без правила...

                     Търси любовта...

                     Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...

                     Класика в жанра на моя живот...

                     Горя в пламъка на любовта, разкъсан от самота.

                     Осъден от съвестта...

                     Ограден от индивидуалността на сложната ми същност.

                     В кръвта ми са преплетени безброй етноси...

                     В душата ми хиляда религии.

                     А в сърцето си изповядвам само истината и любовта.

                     Горя в огъня на страстта и полудявам от любовта.

                     НАПЪЛНО ЗАВЛАДЯН, ОБЕЗУМЯЛ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...