27 dic 2007, 15:53

Напълно обезумял...

  Poesía » Otra
786 0 6

                     Последният зов на душата, която търси...

                     Търси без ограничения, без правила...

                     Търси любовта...

                     Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...

                     Класика в жанра на моя живот...

                     Горя в пламъка на любовта, разкъсан от самота.

                     Осъден от съвестта...

                     Ограден от индивидуалността на сложната ми същност.

                     В кръвта ми са преплетени безброй етноси...

                     В душата ми хиляда религии.

                     А в сърцето си изповядвам само истината и любовта.

                     Горя в огъня на страстта и полудявам от любовта.

                     НАПЪЛНО ЗАВЛАДЯН, ОБЕЗУМЯЛ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...