Dec 27, 2007, 3:53 PM

Напълно обезумял...

  Poetry » Other
780 0 6

                     Последният зов на душата, която търси...

                     Търси без ограничения, без правила...

                     Търси любовта...

                     Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...

                     Класика в жанра на моя живот...

                     Горя в пламъка на любовта, разкъсан от самота.

                     Осъден от съвестта...

                     Ограден от индивидуалността на сложната ми същност.

                     В кръвта ми са преплетени безброй етноси...

                     В душата ми хиляда религии.

                     А в сърцето си изповядвам само истината и любовта.

                     Горя в огъня на страстта и полудявам от любовта.

                     НАПЪЛНО ЗАВЛАДЯН, ОБЕЗУМЯЛ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...