5 abr 2013, 16:22

Наранено сърце 

  Poesía » Filosófica
996 0 3

От мрака идва моето сърце,

по лунната пътека недостигнало

до неизвестни върхове

и в гроба търсило въздишката.

То искаше да бъде замразено

и чувствата във него запечатани

със катинар от детските години

и с девствен сняг от минала тъга.

Опитай пак, сърце!

О, довери ми се!

Опитай пак със онзи

стар, изтъркан ключ

и като арфа с нежна музика

откъсвай черната магия.

Почакай утрото,

но истинското, светлото,

с копринена тъга, полепнала по теб невидима,

и с радостта, но честната,

и с подлостта, потъпкана във твоите нозе.

Но чакай! Чакай!

Иде утрото! И вятърът с разтворени криле

ще те прегърне истински

и ти ще полетиш!

© Йорданка Пешлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??