5 апр. 2013 г., 16:22

Наранено сърце 

  Поэзия » Философская
1110 0 3

От мрака идва моето сърце,

по лунната пътека недостигнало

до неизвестни върхове

и в гроба търсило въздишката.

То искаше да бъде замразено

и чувствата във него запечатани

със катинар от детските години

и с девствен сняг от минала тъга.

Опитай пак, сърце!

О, довери ми се!

Опитай пак със онзи

стар, изтъркан ключ

и като арфа с нежна музика

откъсвай черната магия.

Почакай утрото,

но истинското, светлото,

с копринена тъга, полепнала по теб невидима,

и с радостта, но честната,

и с подлостта, потъпкана във твоите нозе.

Но чакай! Чакай!

Иде утрото! И вятърът с разтворени криле

ще те прегърне истински

и ти ще полетиш!

© Йорданка Пешлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??