Наранено сърце
От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено
и чувствата във него запечатани
със катинар от детските години
и с девствен сняг от минала тъга.
Опитай пак, сърце!
О, довери ми се!
Опитай пак със онзи
стар, изтъркан ключ
и като арфа с нежна музика
откъсвай черната магия.
Почакай утрото,
но истинското, светлото,
с копринена тъга, полепнала по теб невидима,
и с радостта, но честната,
и с подлостта, потъпкана във твоите нозе.
Но чакай! Чакай!
Иде утрото! И вятърът с разтворени криле
ще те прегърне истински
и ти ще полетиш!
© Йорданка Пешлова All rights reserved.
