5.04.2013 г., 16:22 ч.

Наранено сърце 

  Поезия » Философска
956 0 3

От мрака идва моето сърце,

по лунната пътека недостигнало

до неизвестни върхове

и в гроба търсило въздишката.

То искаше да бъде замразено

и чувствата във него запечатани

със катинар от детските години

и с девствен сняг от минала тъга.

Опитай пак, сърце!

О, довери ми се!

Опитай пак със онзи

стар, изтъркан ключ

и като арфа с нежна музика

откъсвай черната магия.

Почакай утрото,

но истинското, светлото,

с копринена тъга, полепнала по теб невидима,

и с радостта, но честната,

и с подлостта, потъпкана във твоите нозе.

Но чакай! Чакай!

Иде утрото! И вятърът с разтворени криле

ще те прегърне истински

и ти ще полетиш!

© Йорданка Пешлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??