1 ago 2009, 18:41

Нараяма

693 0 1

 Живот за Нараяма

 

 Когато цветът на бялата

                вишна,

пада пролет - като сняг;

в рождението на земята

              идва ново,

идва пролет

           във сърцата...

И оризовият блатен аромат

събужда сила и копнеж

във простите желания...

Когато цветът на увехнала

пролет забули очите

и иска сърцето –

до животински страстно

- да обладаe;

да отхвърли потта и труда,

  и има нещо твое

       и трудно,

            и чудно -

до болката - красиво и

            просто

като пролетен цвят на

        бялата вишна...

 

     Смърт за Нараяма

 

  Когато пада сняг - като цвят на

           бялата вишна

 в студа на планинската

                 пустош…

 Гарван черен

 разтвори сянка – петно

 върху белия покров

-  жаден за смърт…

Спомни си лято и пролети,

виж малкото своя светлина

- да пълзи като гущер

          сред камънака.

Слял черното на гарвана

- отдай на Нараяма

                  тленното си…

За да има бяло

-   от тяло, тела и

          човешки останки;

бяло от сняг - планина

     и човешки желания;

бяло от сняг – като цвят

на белоцветните вишни…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...