1.08.2009 г., 18:41

Нараяма

689 0 1

 Живот за Нараяма

 

 Когато цветът на бялата

                вишна,

пада пролет - като сняг;

в рождението на земята

              идва ново,

идва пролет

           във сърцата...

И оризовият блатен аромат

събужда сила и копнеж

във простите желания...

Когато цветът на увехнала

пролет забули очите

и иска сърцето –

до животински страстно

- да обладаe;

да отхвърли потта и труда,

  и има нещо твое

       и трудно,

            и чудно -

до болката - красиво и

            просто

като пролетен цвят на

        бялата вишна...

 

     Смърт за Нараяма

 

  Когато пада сняг - като цвят на

           бялата вишна

 в студа на планинската

                 пустош…

 Гарван черен

 разтвори сянка – петно

 върху белия покров

-  жаден за смърт…

Спомни си лято и пролети,

виж малкото своя светлина

- да пълзи като гущер

          сред камънака.

Слял черното на гарвана

- отдай на Нараяма

                  тленното си…

За да има бяло

-   от тяло, тела и

          човешки останки;

бяло от сняг - планина

     и човешки желания;

бяло от сняг – като цвят

на белоцветните вишни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...