1.08.2009 г., 18:41

Нараяма

690 0 1

 Живот за Нараяма

 

 Когато цветът на бялата

                вишна,

пада пролет - като сняг;

в рождението на земята

              идва ново,

идва пролет

           във сърцата...

И оризовият блатен аромат

събужда сила и копнеж

във простите желания...

Когато цветът на увехнала

пролет забули очите

и иска сърцето –

до животински страстно

- да обладаe;

да отхвърли потта и труда,

  и има нещо твое

       и трудно,

            и чудно -

до болката - красиво и

            просто

като пролетен цвят на

        бялата вишна...

 

     Смърт за Нараяма

 

  Когато пада сняг - като цвят на

           бялата вишна

 в студа на планинската

                 пустош…

 Гарван черен

 разтвори сянка – петно

 върху белия покров

-  жаден за смърт…

Спомни си лято и пролети,

виж малкото своя светлина

- да пълзи като гущер

          сред камънака.

Слял черното на гарвана

- отдай на Нараяма

                  тленното си…

За да има бяло

-   от тяло, тела и

          човешки останки;

бяло от сняг - планина

     и човешки желания;

бяло от сняг – като цвят

на белоцветните вишни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...