Живот за Нараяма

 Когато цветът на бялата

                вишна,

пада пролет - като сняг;

в рождението на земята

              идва ново,

идва пролет

           във сърцата...

И оризовият блатен аромат

събужда сила и копнеж

във простите желания...

Когато цветът на увехнала

пролет забули очите

и иска сърцето –

до животински страстно

- да обладаe;

да отхвърли потта и труда,

  и има нещо твое

       и трудно,

            и чудно -

до болката - красиво и

            просто

като пролетен цвят на

        бялата вишна...

     Смърт за Нараяма

  Когато пада сняг - като цвят на

           бялата вишна

 в студа на планинската

                 пустош…

 Гарван черен

 разтвори сянка – петно

 върху белия покров

-  жаден за смърт…

Спомни си лято и пролети,

виж малкото своя светлина

- да пълзи като гущер

          сред камънака.

Слял черното на гарвана

- отдай на Нараяма

                  тленното си…

За да има бяло

-   от тяло, тела и

          човешки останки;

бяло от сняг - планина

     и човешки желания;

бяло от сняг – като цвят

на белоцветните вишни…