7 nov 2018, 17:05

Наричахме го ''Детство''!

  Poesía
854 13 13

Ще ти разкажа за едно различно време!

Наричахме го ''Детство''! И, така!

Не бързахме да ставаме големи,

съвсем по детски виждахме света!

 

Нахлузвахме си прашните обувки

и хуквахме с филия във ръка,

играехме на всичко без преструвки –

а колко бързо идваше нощта!

 

Така ми липсват думите на баба,

разказваше за стари времена –

до печката обичаше да сяда

с усмивка и големи очила!

 

На зимата, копнеех белотата!

Ухаеше на мед и билков чай –

заслушана във песните на вятъра

аз вярвах, че доброто няма край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче, Албенка, сърдечно ви благодаря, че сте ми гостували! Прегръщам ви, мили момичета!
  • Руми!!!... Толкова ми е познато!... И мило!...Благодаря ти!
  • Спомените и капчиците доброта никога нямат край. Сърдечни усмивки от мен, Руми!
  • Благодаря ви, приятели! Вашите думи и топлото отношение ме насърчават! Бъдете вдъхновени!
  • Може би в това "детство" събираме най хубавите мигове от нашият жизнен път.Винаги е приятно да си ги припомним.
    Поздравление!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...