Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки
и хуквахме с филия във ръка,
играехме на всичко без преструвки –
а колко бързо идваше нощта!
Така ми липсват думите на баба,
разказваше за стари времена –
до печката обичаше да сяда
с усмивка и големи очила!
На зимата, копнеех белотата!
Ухаеше на мед и билков чай –
заслушана във песните на вятъра
аз вярвах, че доброто няма край!
© Руми Всички права запазени