rumbic (Руми)
102 330

Nov 7, 2018, 5:05 PM

Наричахме го ''Детство''!

Poetry

856 13 13

Ще ти разкажа за едно различно време!

Наричахме го ''Детство''! И, така!

Не бързахме да ставаме големи,

съвсем по детски виждахме света!

Нахлузвахме си прашните обувки

и хуквахме с филия във ръка,

играехме на всичко без преструвки –

а колко бързо идваше нощта!

Така ми липсват думите на баба,

разказваше за стари времена –

до печката обичаше да сяда

с усмивка и големи очила!

На зимата, копнеех белотата!

Ухаеше на мед и билков чай –

заслушана във песните на вятъра

аз вярвах, че доброто няма край!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Доче, Албенка, сърдечно ви благодаря, че сте ми гостували! Прегръщам ви, мили момичета!

2018-12-03T09:32:48+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Руми!!!... Толкова ми е познато!... И мило!...Благодаря ти!

2018-11-24T01:16:02+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Спомените и капчиците доброта никога нямат край. Сърдечни усмивки от мен, Руми!

2018-11-10T16:34:39+02:00
rumbic (Руми)

Благодаря ви, приятели! Вашите думи и топлото отношение ме насърчават! Бъдете вдъхновени!

2018-11-10T16:29:45+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Може би в това "детство" събираме най хубавите мигове от нашият жизнен път.Винаги е приятно да си ги припомним.
Поздравление!

2018-11-08T19:09:27+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0