Наричай ме твоя

22 jul 2015, 10:05

Poesía » De amor

803 2 3

При теб дойдох без име,

като сянка,

като мираж в пустиня.

На пръсти бавно, неуловимо,

аз чакам свойто име.

То се крие някъде в сърцето.

Потърси го!

Наречи ме със което избереш.

Едно от тях не е заето,

едно от тях ще ми дадеш.

Как да ме наричаш,

питаш.

Аз имам много имена.

Кое от тях най-силно ще обичаш?

Зад кое от тях за теб ще съм една?

При теб дойдох без име,

като сянка,

безгласна и напълно гола.

Аз те чакам, улови ме!

Аз те чакам, за да бъда Твоя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.