Наричай ме твоя
При теб дойдох без име,
като сянка,
като мираж в пустиня.
На пръсти бавно, неуловимо,
аз чакам свойто име.
То се крие някъде в сърцето.
Потърси го!
Наречи ме със което избереш.
Едно от тях не е заето,
едно от тях ще ми дадеш.
Как да ме наричаш,
питаш.
Аз имам много имена.
Кое от тях най-силно ще обичаш?
Зад кое от тях за теб ще съм една?
При теб дойдох без име,
като сянка,
безгласна и напълно гола.
Аз те чакам, улови ме!
Аз те чакам, за да бъда Твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Йорданова Всички права запазени
