Наричай ме твоя
При теб дойдох без име,
като сянка,
като мираж в пустиня.
На пръсти бавно, неуловимо,
аз чакам свойто име.
То се крие някъде в сърцето.
Потърси го!
Наречи ме със което избереш.
Едно от тях не е заето,
едно от тях ще ми дадеш.
Как да ме наричаш,
питаш.
Аз имам много имена.
Кое от тях най-силно ще обичаш?
Зад кое от тях за теб ще съм една?
При теб дойдох без име,
като сянка,
безгласна и напълно гола.
Аз те чакам, улови ме!
Аз те чакам, за да бъда Твоя.
© Ваня Йорданова All rights reserved.
