25 ene 2013, 11:05  

Наркотик 

  Poesía » Otra
736 1 21

 

 

 

Не знам какво изпитват наркоманите,

но аз, когато пиша, ме боли.

И всяка мисъл ми отваря рана,

а думите бодат като игли.

 

Защото този свят е в черно-бяло –

(така го виждат моите очи).

Не може и вълшебно огледало

най-тъмните страни да заличи.

 

Животът ми – и чист, и непорочен,

разлиства в мене клони – като длан.

И аз усещам, че съм с поглед точен,

че няма пред очите ми мъгла,

 

когато болката изливам в песен,

когато думите подреждам в стих...

 

Не, аз не зная дрогата как действа,

но писането ми е

наркотик.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??