25 ene 2013, 11:05  

Наркотик

  Poesía » Otra
916 1 21

 

 

 

Не знам какво изпитват наркоманите,

но аз, когато пиша, ме боли.

И всяка мисъл ми отваря рана,

а думите бодат като игли.

 

Защото този свят е в черно-бяло –

(така го виждат моите очи).

Не може и вълшебно огледало

най-тъмните страни да заличи.

 

Животът ми – и чист, и непорочен,

разлиства в мене клони – като длан.

И аз усещам, че съм с поглед точен,

че няма пред очите ми мъгла,

 

когато болката изливам в песен,

когато думите подреждам в стих...

 

Не, аз не зная дрогата как действа,

но писането ми е

наркотик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен е отзивът ти, Сашо - една оценка в поетична форма.
    Благодаря ти.
    И дано е хубав за теб изгряващият ден!
  • Аз не зная как рисуваш с думи,
    как им вграждаш душа и искри,
    да докоснат сърцето, душата
    и да лумнат огньове, та макар да боли.
    ***
    Аз не зная как се прави магия,
    но заслушан в твоята песен,
    (сякаш чудна лира на Орфей),
    жадно пия обич и оставам пленен.
    --------------------------------
    Чудесен стих за поезията!
    Изпълнен с нежност,
    копнеж, обич, красота
    и жажда неутолима!
    Поздрави, Ели!
  • За мен е чест присъствието ти, Ивайло!
    Благодаря, Елена!
  • Хей,браво от мен.Така е.Наркотик е! Хареса ми!
  • Животът ми – и чист, и непорочен,
    разлиства в мене клони – като длан.
    Поздравления, Ели!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...