25 ene 2013, 11:05  

Наркотик

  Poesía » Otra
912 1 21

 

 

 

Не знам какво изпитват наркоманите,

но аз, когато пиша, ме боли.

И всяка мисъл ми отваря рана,

а думите бодат като игли.

 

Защото този свят е в черно-бяло –

(така го виждат моите очи).

Не може и вълшебно огледало

най-тъмните страни да заличи.

 

Животът ми – и чист, и непорочен,

разлиства в мене клони – като длан.

И аз усещам, че съм с поглед точен,

че няма пред очите ми мъгла,

 

когато болката изливам в песен,

когато думите подреждам в стих...

 

Не, аз не зная дрогата как действа,

но писането ми е

наркотик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен е отзивът ти, Сашо - една оценка в поетична форма.
    Благодаря ти.
    И дано е хубав за теб изгряващият ден!
  • Аз не зная как рисуваш с думи,
    как им вграждаш душа и искри,
    да докоснат сърцето, душата
    и да лумнат огньове, та макар да боли.
    ***
    Аз не зная как се прави магия,
    но заслушан в твоята песен,
    (сякаш чудна лира на Орфей),
    жадно пия обич и оставам пленен.
    --------------------------------
    Чудесен стих за поезията!
    Изпълнен с нежност,
    копнеж, обич, красота
    и жажда неутолима!
    Поздрави, Ели!
  • За мен е чест присъствието ти, Ивайло!
    Благодаря, Елена!
  • Хей,браво от мен.Така е.Наркотик е! Хареса ми!
  • Животът ми – и чист, и непорочен,
    разлиства в мене клони – като длан.
    Поздравления, Ели!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...