Наркотик
Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло –
(така го виждат моите очи).
Не може и вълшебно огледало
най-тъмните страни да заличи.
Животът ми – и чист, и непорочен,
разлиства в мене клони – като длан.
И аз усещам, че съм с поглед точен,
че няма пред очите ми мъгла,
когато болката изливам в песен,
когато думите подреждам в стих...
Не, аз не зная дрогата как действа,
но писането ми е
наркотик.
© Елица Ангелова All rights reserved.
