25.01.2013 г., 11:05 ч.  

Наркотик 

  Поезия » Друга
722 1 21

 

 

 

Не знам какво изпитват наркоманите,

но аз, когато пиша, ме боли.

И всяка мисъл ми отваря рана,

а думите бодат като игли.

 

Защото този свят е в черно-бяло –

(така го виждат моите очи).

Не може и вълшебно огледало

най-тъмните страни да заличи.

 

Животът ми – и чист, и непорочен,

разлиства в мене клони – като длан.

И аз усещам, че съм с поглед точен,

че няма пред очите ми мъгла,

 

когато болката изливам в песен,

когато думите подреждам в стих...

 

Не, аз не зная дрогата как действа,

но писането ми е

наркотик.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??