Наркотик

Поэзия » Другая

921 1 21

Не знам какво изпитват наркоманите,

но аз, когато пиша, ме боли.

И всяка мисъл ми отваря рана,

а думите бодат като игли.

Защото този свят е в черно-бяло –

(така го виждат моите очи).

Не може и вълшебно огледало

най-тъмните страни да заличи.

Животът ми – и чист, и непорочен,

разлиства в мене клони – като длан.

И аз усещам, че съм с поглед точен,

че няма пред очите ми мъгла,

когато болката изливам в песен,

когато думите подреждам в стих...

Не, аз не зная дрогата как действа,

но писането ми е

наркотик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Чудесен е отзивът ти, Сашо - една оценка в поетична форма.
Благодаря ти.
И дано е хубав за теб изгряващият ден!

2013-01-29T19:44:44+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Аз не зная как рисуваш с думи,
как им вграждаш душа и искри,
да докоснат сърцето, душата
и да лумнат огньове, та макар да боли.
***
Аз не зная как се прави магия,
но заслушан в твоята песен,
(сякаш чудна лира на Орфей),
жадно пия обич и оставам пленен.
--------------------------------
Чудесен стих за поезията!
Изпълнен с нежност,
копнеж, обич, красота
и жажда неутолима!
Поздрави, Ели!

2013-01-28T23:44:31+02:00
voda (Елица Ангелова)

За мен е чест присъствието ти, Ивайло!
Благодаря, Елена!

2013-01-28T20:35:27+02:00
Enena (Елена Нинова)

Хей,браво от мен.Така е.Наркотик е! Хареса ми!

2013-01-28T03:06:11+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Животът ми – и чист, и непорочен,
разлиства в мене клони – като длан.
Поздравления, Ели!

2013-01-27T22:23:32+02:00