17 dic 2025, 21:30

Наша орис, тъга и присъда

  Poesía
61 1 0

Нежно милва душите ви с трепетна длан,

моят стих крадешком, отдалече.

И отвежда сърцата по пътя мечтан.

И сме истински падне ли вечер.

 

И след делник – обесен на шията клуп,

той бленува щурци и авлиги.

Сбира всички лъжи и горчилки накуп,

не заспива дорде изгори ги.

 

И какво, че наивен е, мъничко луд

и живее основно назаем?

Той е ярката клада в космичния студ

и домът, за когото мечтаем.

 

И дори и в предзимния сивия град,

с чаша вино, мелодия лека,

той е нашият светъл, красив звездопад,

дълъг път – от човек до човека...

 

А когато роди се вън изгревът нов

и полека светът се размърда,

ние спим и прегръщаме свойта любов...

Наша орис, тъга и присъда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...