17 дек. 2025 г., 21:30

Наша орис, тъга и присъда

60 1 0

Нежно милва душите ви с трепетна длан,

моят стих крадешком, отдалече.

И отвежда сърцата по пътя мечтан.

И сме истински падне ли вечер.

 

И след делник – обесен на шията клуп,

той бленува щурци и авлиги.

Сбира всички лъжи и горчилки накуп,

не заспива дорде изгори ги.

 

И какво, че наивен е, мъничко луд

и живее основно назаем?

Той е ярката клада в космичния студ

и домът, за когото мечтаем.

 

И дори и в предзимния сивия град,

с чаша вино, мелодия лека,

той е нашият светъл, красив звездопад,

дълъг път – от човек до човека...

 

А когато роди се вън изгревът нов

и полека светът се размърда,

ние спим и прегръщаме свойта любов...

Наша орис, тъга и присъда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...