Dec 17, 2025, 9:30 PM

Наша орис, тъга и присъда

  Poetry
59 1 0

Нежно милва душите ви с трепетна длан,

моят стих крадешком, отдалече.

И отвежда сърцата по пътя мечтан.

И сме истински падне ли вечер.

 

И след делник – обесен на шията клуп,

той бленува щурци и авлиги.

Сбира всички лъжи и горчилки накуп,

не заспива дорде изгори ги.

 

И какво, че наивен е, мъничко луд

и живее основно назаем?

Той е ярката клада в космичния студ

и домът, за когото мечтаем.

 

И дори и в предзимния сивия град,

с чаша вино, мелодия лека,

той е нашият светъл, красив звездопад,

дълъг път – от човек до човека...

 

А когато роди се вън изгревът нов

и полека светът се размърда,

ние спим и прегръщаме свойта любов...

Наша орис, тъга и присъда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....