11 jun 2007, 11:17

Нашето сбръчкано детство

  Poesía
776 0 2
 

 

Разкървавеното ми детство

е ухилено по кривите плочки.

От твоето изоставено детство

ръждясаха много пързалки.

 

На всички мои парцалени кукли

отрязах навреме ръцете.

Сега няма кой да прегръща

оловните ти войници.

 

Ожулените ми колене

са превързани с розови панделки.

За да коленича пред твоите белези,

нанесени по детски от мен.

 

С косата си набързо ще ти пришия

няколко хартиени усмивки.

Изрязах ги от нашето хвърчило,

което вятърът на годините смачка.

 

Под тебеширените линии, които

ни разделят, асфалтът се е разтопил.

По рохкавата пръст на моето чело

отегчено дълбаеш нови бразди.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още веднъж-пишеш невероятно! И как има само толкова малко коментари ...

    На всички мои парцалени кукли
    отрязах навреме ръцете.
    Сега няма кой да прегръща
    оловните ти войници.

    Адски силно ми въздейства...
  • Много хубав стих, Мария!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...