Нашето сбръчкано детство
Разкървавеното ми детство
е ухилено по кривите плочки.
От твоето изоставено детство
ръждясаха много пързалки.
На всички мои парцалени кукли
отрязах навреме ръцете.
Сега няма кой да прегръща
оловните ти войници.
Ожулените ми колене
са превързани с розови панделки.
За да коленича пред твоите белези,
нанесени по детски от мен.
С косата си набързо ще ти пришия
няколко хартиени усмивки.
Изрязах ги от нашето хвърчило,
което вятърът на годините смачка.
Под тебеширените линии, които
ни разделят, асфалтът се е разтопил.
По рохкавата пръст на моето чело
отегчено дълбаеш нови бразди.
© Мария Василева All rights reserved.
